Упование

Защо винаги оставям всичко да отмине и никога не казвам нищо?

някои от нас не си вземат поука от жегата. Трябва ни огън.

Не мога да бъда емоционална, особено пред хора.

Иска ми се да мога да изразя себе си. Иска ми се да беше по-лесно. Иска ми се да бях различна и…

– Трябва ли да стана за сутрешните си задължения?

Джейк присвива очи от объркване.

– Искам да кажа, че сега имам нови, които продължават до късно през нощта?

Той завърта очи, леко ми се озъбва и ме плясва по задника.

Това беше трудната част – казвам аз, леко захапвам устните ѝ и се настанявам между бедрата ѝ. – Следва забавната.

Изскубвам се от ръката му, отблъсквам се от плота и си тръгвам, но не успявам да направя две крачки. Той ме хваща за ръката, придърпва гърба ми към гърдите си и се задъхвам, когато обвива ръцете си около тялото ми и държи лицето ми така, че да го погледна.

– Усещаш ли това? – изръмжава той над устните ми, докато ме бута към мивката. Дебелият, твърд край на члена му побутва задника ми и аз изстенвам. – Ти ми причиняваш това, Тиърнън.

Всъщност не мисля, че идеята е добра – казва той зад мен. – Ние… няма да повлияем добре на едно момиче.

– Аз не съм момиче.

– Спала ли си с мъж? – пита той с дрезгав глас.

Сърцето ми прескача.

Бавно поклащам глава.

Той се навежда близо до ухото ми.

– Целувала ли си се някога?

Кимам.

– А на места, различни от устата ти?

Топлината между краката ми ме прогаря.

– Не, чичо Джейк.

Хайде да ме напердашиш… – повтарям аз и търся очите на Джейк в огледалото за обратно виждане. – Никога през живота ми не са ме пляскали.

Той вдига очи и среща погледа ми.

– Продължавай в същия дух и ще извадиш късмет.

Той ме вижда, спира и се усмихва. След това оставя каската си обратно и идва зад мен, пресяга се около кръста ми, повдига ризата ми и завързва двата ѝ края високо горе. Възелът застава точно под гърдите ми, коремът ми е гол, а той ми намига с нахалните си сини очи. Намръщвам се.

– Покажи малко плът, за да им стане интересно – изчуруликва той. – А като казвам „стане“, имам предвид…

Тогава може би ти трябва да ме заведеш.

Той спира да върти макарата и аз спирам да дишам. Това прозвуча някак…

Боже мой.

– С теб ще съм в безопасност – бързам да добавя и обръщам глава, за да го погледна. – Нали така?

Той поглежда към мен и сякаш почти не диша.

– Да – измърморва той.