Ислямът-световна история

Авероес казал на ученика си: „Синко, ако скърбиш за състоянието на мюсюлманите, то сълзи колкото моретата не биха били достатъчни. Ако плачеш за книгите, знай, че идеите имат криле и се издигат през вечността, за да достигнат умовете на мислещите хора.

(Авероес/Ибн Рушд, 1126 – 1198)

Богът на исляма не е различно божество от това, на което се кланят християните или евреите. Аллах е просто арабската дума за Бог. В Арабия през 7 век Пророкът Мохамед призовал своите съграждани в Мека да изоставят популярното езичество и да се обърнат и да почитат единствения Бог на Адам, Ной, Давид, Яков, Йосиф, Авраам, Сара, Агар, Исаак, Моисей и Исус. Мюсюлманите признават и почитат старозаветните пророци и вярват в Исус като могъщ пратеник на същия Бог.

Но за салафитите Бог е на Своя трон.

мюсюлманите за повече от хилядолетие. За съвременните салафити уахабити обаче всичко това е ерес. В това се крие основната разлика в методологията на разбирането на писанията и достигането до заключения за веруюто. За салафитите уахабити повечето мюсюлмани са еретици, защото не вярват, че Бог буквално има лице, има очи, с които гледа, и физически слиза на земята. За проверка салафитите уахабити често питат

метафорите в писанията. Когато Коранът споменава „Божията ръка“, това е било израз за Неговата сила. „Божието лице“ трябвало да се разбира като метафора за Неговата същност, а „Божият взор“ символизирал Неговото постоянно бдение над творението Му. Неговото спускане в последната част от нощта представлявало Неговата милост и любов към благочестивите мюсюлмани. Това било тълкуването на мнозинството от

За да избегнат проклятието на това осъждане, сунитските мюсюлмани от мейнстрийма избягват буквализма вече повече от хилядолетие.

експерт богослов, роден в Басра през 873 г., живял и починал в Багдад. Неговата цел била да създаде богословска формулировка, която изолира мюсюлманската вяра от външни влияния

По-голямата част от сунитските мюсюлмани вярват в онова, което се нарича веруюто на Ашари, кръстено на ранния имам Ал Ашари, който е бил

отклонило“ (според тях), действията на мюсюлманите са станали неислямски. В необикновената си мания по акида, Ибн Абд ал Уахаб се съсредоточил върху чистотата на таухид, както е буквално в писанията, извън контекст и без тълкуванията на вещите в шариата от предходното хилядолетие.

мейнстрийм исляма на османците и моголите. Заблудата на мнозинството мюсюлмани, изразена в ширк (идолопоклонство или многобожие) трябвало да бъде физически изчистенa от исляма – това е и причината за създаването на Ихван, доброволческа сила, чиято цел е да наложи със сила идеите и нагласите на уахабитите. Веруюто, или акида, е от ключово значение за уахабитите. Тъй като мюсюлманското верую „се е отклонило“