Джил Сантополо

„Улавям се, че го зяпам и забравям за задълженията си. По-всеобхватно нещо, изглежда, няма. Всички човешки мечти и чувства могат да се поберат в него.“

Че край нас постоянно летят души — тихо, но доловимо, ако се вслушаме внимателно? Носят се над комините, тичат по тротоарите, мушкат се под якетата, ризите, гръдните ни кости и дробовете, за да излязат през гърбовете ни, пространството е библиотека и запис на всеки изживян живот, на всяко изречено изречение и всяка дума още трепти във въздуха.