Емили Хаутън

  • Gergana Grigorovamembuat kutipan2 tahun yang lalu
    – Е, братле, казвай – какъв е планът? – попита Мати, като се разположи до него на дивана.
    Вече си беше вкъщи почти от месец и върволицата от посетители беше намаляла значително, така че Алфи по-често имаше възможност да остава насаме със себе си. Но Мати, разбира се, не пропускаше да го навестява веднъж седмично. Стана им традиция да прекарват заедно всяка сряда. Не правеха кой знае какво, просто всеки се радваше на компанията на другия.
    – Знам ли? Х-box? – Кратките, почти едносрични отговори, които отначало използваше, когато разговаряше с майка си по телефона, вече бяха станали за него нещо привично.
  • Викторияmembuat kutipan2 tahun yang lalu
    Тя се ухили и го потупа по рамото.
    – Миличък, това е най-лесното. Трудното е да я задържиш, да си знаеш.
  • Викторияmembuat kutipantahun lalu
    Спасяваха го от убийствената самота.
  • Loramembuat kutipantahun lalu
    От мен го запомни – ако вярваш в нещо и не спираш да си го повтаряш, един ден то ще се превърне в реалност.“

    Запомни

  • Loramembuat kutipantahun lalu
    Бях влюбен не в нея, а по-скоро в идеята за любовта.
  • b3733413236membuat kutipan2 tahun yang lalu
    – Ох, така и не свикнах с черния ти хумор… Изобщо не си се променил, да знаеш!
  • Михаелаmembuat kutipan2 tahun yang lalu
    Ти знаеш как да подхванеш Сестра Ангел и да изкопчиш нещичко.
  • Михаелаmembuat kutipan2 tahun yang lalu
    болката и огромното усилие, с които беше съпроводено всяко движение. Колко унизително беше да се чувстваш слаб и безсилен, да си зависим от някого дори за най-елементарните си нужди,
  • Михаелаmembuat kutipan2 tahun yang lalu
    Жалък сакат идиот.
  • Михаелаmembuat kutipan2 tahun yang lalu
    – После разбрах, че съм бил изхвърлен на няколко метра от колата. От този момент нататък започват кошмарите. Виждам се как лежа по очи на пътя, вдигам глава, а в стомаха ми сякаш е забит нож. Знам, че се е случило нещо ужасно. В следващия миг виждам колата, смачкана като вестник. Отнякъде излиза пушек. Някой крещи. Търся момчетата. Виждам Рос. Още е в проклетата кола. Крещя му да излезе, но не чувам гласа си. Знам, че трябва да стигна до него, за да го измъкна от колата, но се влача, почти не помръдвам. Тогава изведнъж всичко избухва в пламъци. Взривната вълна ме блъсва в лицето, но по дяволите, Рос е в колата, бързам към него. Всъщност пълзя… Някой ме хваща и ме дърпа. Опитвам се да се изправя, но не мога, не чувствам крака си, чак ми причернява от болка. Проклятие, приятелят ми е на пет крачки от мен, а аз не мога да стигна до него! Не мога да го спася! Вие ми се свят от безсилна ярост. Тогава виждам и Кийрън – захвърлен на пътя, сгърчен като счупена кукла, някаква жалка купчинка, която изобщо не прилича на човек, но аз знам, че е той. Знам, че е той. Започвам да крещя името му, моля го да стане. Но той не помръдва. Не ме ли
fb2epub
Seret dan letakkan file Anda (maksimal 5 sekaligus)